Блог на Райфайзенбанк

В разгара на пандемията разговаряме с доц. Милена Енчева, началник на Клиника по пневмология и фтизиатрия на ВМА, за какви симптоми да внимаваме, как да се грижим за белите дробове и какви са нуждите на болницата от апаратура за лечение с кислород. Клиниката набира средства за закупуването на апарати за неинвазивна вентилация в рамките на проекта Помощ за белия дроб“, част от дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“. 

Каква част от приеманите в ковид отделението на ВМА развиват усложнения и как ги преодолявате? 

Пациентите с COVID-19, хоспитализирани във ВМА, са с двустранно белодробно увреждане и различна степен на дихателна недостатъчност. Кръвните изследвания показват силно повишени възпалителни маркери. Около 70% от пациентите след изписване все още имат нужда от продължаване на кислородолечението в дома, макар и в нисък дебити продължаване на медикаментозното лечение. На фона на тези чести последици от COVID-19 се развиват различни усложнения – допълнителни белодробни инфекции, абсцеси, плеврални изливи, белодробна фиброза. Лечението на всички последици и усложнения изискват продължително лекарско наблюдение и често нови хоспитализации. Борбата с усложненията започва с адекватна и навременна оценка на състоянието на пациента и ранно откриване на усложненията. Не бива да се пренебрегват и нежеланите ефекти на прилаганите медикаментите, които в много случаи налагат допълнително лечение, утежняват протичането на инфекцията и забавят оздравителните процеси. 

Какви са предимствата на неинвазивната вентилация пред интубацията? 

Неинвазивната вентилация (НИВ) е метод за лечение на тежка дихателна недостатъчност. Прилагането й дълго време се оспорваше заради мнението, че води до повишено отделяне на заразени секрети от дихателните пътища. В последствие много проучвания показаха, че инвазивната вентилация чрез интубация увеличава вероятността за смъртен изход. Прилагането на НИВ с добавен кислород подобрява хипоксемията и подпомага изтощената дихателна мускулатура. Белодробните поражения при COVID-19 бързо и значимо влошават белодробната функция и прилагането на НИВ намалява нуждата от ендотрахеална интубация. 

С колко апарата за неинвазивна вентилация разполага клиниката и приблизително колко са необходими, за да се осигури повече сигурност за пациентите? 

Клиниката по пневмология и фтизиатрия (КПФ) на ВМА разполага с 4 апарата за НИВ, като само 1 от тях има батерия и може да се използва за транспортиране на пациенти. Нуждата от повече апарати беше явна при предходната вълна, когато поне 10 от 30 пациенти имаха необходимост от включване на НИВ. При липса на такива апарати се налага пациентите да бъдат превеждани в отделение по интензивна терапия и обичайно бързо биват интубирани с всички негативни последствия. Нужни са поне още 4 апарата за НИВ, които да покрият нуждите на пациентите с тежка дихателна недостатъчност.

Какъв дял от преболедувалите тежко Covid-19 получават последващи усложнения и за какви симптоми да внимават в бъдеще оздравелите? 

Около 70-80% от хоспитализираните пациенти имат продължителни последици от COVID-19, най-често свързани с белодробните поражения, но не са малко и последиците, свързани с други органи и системи – кардиологични, ендокринологични, гастроентерологични, включително чернодробни, неврологични, психиатрични, нефрологични. Някои преминават сравнително бързо, други създават проблеми месеци наред. Дори и месеци след оздравяване на острата инфекция, пациентите съобщават за новопоявили се симптоми на белодробни или от друг произход инфекции, има случаи на установен захарен диабет, миокардити, пиелонефритполиневропатия, тромбози и други.  

Какви са най-ефективните профилактични мерки, с които да се грижим за белия си дроб не само по време на пандемия и боледуване? 

Белият дроб на хората, живеещи в големи градове със замърсен въздух, е изложен на постоянно дразнене, предизвикващо възпаление, алергии, инфекции. Към този фактор на околната среда се добавя и големият брой пушачи в България. Допълнителни причини за голяма честота на някои белодробни болести като ХОББ, астма, белодробен карцином, белодробна фиброза, бронхиектазии са генетична предразположеност, вредни фактори на работната среда, вредности в хранителните продукти и др. Важно условие за намаляване на честотата на най-значимите в социално отношение белодробни болести са профилактиката и ранната диагностика. Необходими са национални програми за скрининг на някои от тези болести – например белодробен карцином. Целта на профилактиката е да се водят разяснителни програми от лични лекари и специалисти, да се определят рисковите групи, сред които тези болести се срещат най-често. Всяка рано открита белодробна патология се лекува по-лесно и бързо, отколкото напреднала белодробна болест. Не трябва да се пренебрегват симптоми като продължителна кашлица, суха или с отделяне на секрет или кръв, болки в гърдите, внезапно настъпил задух или такъв при физически усилия. Пациентите с хронични белодробни болести трябва да посещават пулмолог поне веднъж годишно като се преценява необходимостта от ваксинация срещу най-чести респираторни патогени (бактериални и вирусни). Препоръчва се възможно най-често излизане извън замърсената градска среда с промяна на климата, често проветряване на затворени работни и учебни помещения, спазване на дистанция и лични предпазни средства при епидемична обстановка при грип и други респираторни инфекции. 

Подкрепи закупуването на животоспасяващи апарати за вентилация за ВМА с дарение ТУК.

в За банката, Интервюта, Корпоративна социална отговорност
Етикети: