Блог на Райфайзенбанк

През април Народният театър „Иван Вазов“ и Райфайзенбанк поставиха началото на проект за цялостно художествено осветяване на една от най-емблематичните сгради в България, обявена за паметник на културата. Разговаряме с директора на театъра Мариус Донкин за инициативата „Да осветим Вазовия храм“по повод 100-годишнината от кончината на народния поет и патрон на първата сцена на българския театър. Райфайзенбанк е първата компания, която подкрепя проекта. 

Г-н Донкин, каква е причината Народният театър „Иван Вазов“ да стартира кампанията „Да осветим Вазовия храм“? 

Това е националният театър на държавата, който, образно казано, 117 години тъне в мрак. Говорим за, по всеобщо признание, най-красивата сграда на Балканския полуостров, истински духовен и културен център с огромно национално значение. Огледайте се – всички околни сгради са осветени и изпъкват, а и цялото пространство тук – Градската картинна галерия, Националната художествена галерия и самата градинка, е обявено за културна среда. Народният театър трябва да бъде осветен, тъй като това ще допълни както неговия облик на духовен и културен център, така и ролята му на притегателен център за жителите и гостите на София. 

Защо е необходимо тази светлина да ни озарява както отвътре, така и отвън? 

Неслучайно избрахме тази година за начало на проекта, защото освен всичко останало, сега отбелязваме и 100 години от смъртта на нашия патрон Иван Вазов. Народният театър, от самото си създаване и до днес, и винаги е провиждан като храм, озаряващ с духовна светлина. Светлина, която извира от сцените и словото, от посветената и вдъхновена работа на актьорите и режисьорите, на всички, призвани да съществуват всекидневно във високото измерение на изкуството. Затова и сградата на театъра не е обикновено място, а вместилище на съдбовна, вменена и съхранена мисия. Театърът разпръсква мрака, осиява ни в изпитанията, предизвиква силата ни на творци и човеци, разбужда добротворните ни и красиви енергии, сдвоява ни със свободата, осиява душите и сочи пътя ни във времето. Неслучайно ни наричат „духовната болница на България“. Днес сякаш ни е насъщно необходимо да удвоим светлината на театъра и освен отвътре, да направим така, че Народният театър да засвети и отвън. Това е дело, което искаме да продължим до 2024 г., когато се навършват 120 години от откриването на сградата на Народния театър. Настоящото осветление на сградата е направено през 2006 г. и на практика се осветяват само колоните. Не се вижда архитектурата, цялата красота на тази сграда вечер. Искаме през септември да сме осветили поне фасадната част. 

Към кого е насочена кампанията? 

Кампанията „Да осветим Вазовия храм“ е насочена основно към големите компании и организации, които могат да станат дарители и да направят възможно събирането на средствата, необходими за осъществяването на идеята. Тази сграда носи памет, носи символика, и дори ако се вгледате, в западното крило стоят белези от бомбардировките през 1945 г., за да помним. Тук е моментът да благодаря от сърце и от името на екипа на Народния театър на Райфайзенбанк България, които първи се отзоваха на нашия призив и предоставиха банкова сметка за набиране на даренията, и направиха първото дарение за проекта. Важно е в моменти като този, а и не само, да знаеш, че има кой да те подкрепи, да ти подаде ръка, да повярва в мисията и делото ти. Защото то не е за теб, не е лично – това е нещо, което ще оставим на поколенията след нас... 

Театърът също е заедност, взаимност... нали? Остави ли последната година на социална дистанция и ограничения някакви белези върху театралното изкуство, актьорите и публиката? 

Театърът е много повече от всеки един от нас, и от всички нас, взети заедно. Театърът е магия, която мнозина се опитват да обяснят, и винаги нещо им се изплъзва. Театърът обаче има удивителната способност да оцелява. Разбира се, трудности има винаги и доказателството е това, че живеем повече от година във време на рестрикции и социална дистанция, и това няма как да не остави белези върху психиката и на актьорите, и на зрителите. Но ние и сега живеем с мисълта, че сме духовните лекари на нацията. Театърът е духовната болница на света и той се нуждае от нас. Все пак съм оптимист, че времето ще излекува тези белези и ние ще работим за това с много любов. 

Какво да очакваме от Народния театър в идните месеци? 

Миналото лято ние работихме – навън, при ограничения, нямахме „Театър пред театъра“, но имахме „Театър зад театъра“ и имахме чудесни театрални вечери. След като отбелязахме 170 години от рождението на нашия патрон Иван Вазов, сега се подготвяме за отбелязването на годишнината от смъртта му, която е на 22 септември. 

На тази дата на сцената на „Театър пред театъра“ на 22 септември, когато е върхът на честванията, ще има особено представление на последната премиера, която готвим специално за това – „Балконът на Вазов“, по текст на Александър Секулов и режисурата на Диана Добрева. Имахме премиери, посветени на Вазов – „О, ти, която и да си...“, „Двубой“, „Нова земя“... Предстои ни съвсем скоро и най-голямото турне в страната от 14 години насам, което ще премине под знака на Вазов. Разбира се, да не пропускаме и голямата новина около началото на репетициите на световноизвестния режисьор Робърт Уилсън, чиято премиера на „Бурята“ от Уилям Шекспир предстои през ноември. Изобщо, чака ни много работа. Дай Боже, да сме живи и здрави, и да продължаваме напред! 

в За банката, Интервюта
Етикети: