Блог на Райфайзенбанк

„Дали не беше грешка“, „аз май сгреших“ – тези мисли често ни преследват, страхуваме се да ги признаем пред себе си, а мисълта да ги изкажем на глас пред другите, ни кара да измислим какво ли не, за да не го направим. Страхът от грешките парализира инициативността ни и желанието ни да се развиваме. Провалът в работата ни може да бъде много градивен, ако изградим подходящата култура в организациятареагираме правилно на грешките и се учим от тях, вместо да се фокусираме върху негативните му аспекти. Какво обаче се крие зад културата на провала? 

Да се проваляме умно 

Страхът от провала е страхът от соченето с пръст. Културата на провала избягва товакато ни кара да извлечем ползите от грешките си, за да направим нещата различно следващия път. Ако в организацията вината не се стоварва върху сгрешилите, а грешката се анализира, търси се първоизточника ѝ и провалът се разглежда от различни страни, това е може би най-решаващата крачка към намирането на успешното решение. Тук идва ролята на лидерите, които налагат „умното проваляне“ (smartfailing) сред екипите си и са готови да извадят ползите от всеки провал. 

Провалът ни учи 

Когато искаме да иновираме и да се променим, провалът е неизбежен. Всички знаем фразата на Томас Едисон „Аз не съм се провалил. Просто намерих 10 000 начина, които не вършат работа“. И докато ние търсим правилния начин да създадем нашата електрическа крушка, трябва да приемем, че ще има много пъти, когато тя няма да светне и това е добре. Важното е да не спираме да се опитваме и да правим всичко нужно, за да успеем. Защото успехът ще дойде, ако сме упорити.  

Да носим отговорност, когато се провалим  

Провалът и признаването му не ни освобождават от поемането на отговорност. Културата на провала стимулира всеки член на екипа да вземе инициатива, да търси начини да се проваля умно и да заеме ролята си. Тук е важно да разграничим и двата вида провал – този при които не сме положили достатъчно усилия и сме знаели, че може да стане по-добре и как, и този при които сме направили всичко нужно, но сме се провалили въпреки това. И в двата случая екипът трябва да застане зад решенията си, да намери причините за провала и измисли как да го избегне в бъдеще. 

Да бъдем прозрачни и да общуваме по-добре 

Всяка организация, която разчита на прозрачност и обсъжда гласно целите си, се представя по-добре. Същото важи и за отношението към провала. Културата на провала ни учи да обръщаме голямо внимание на комуникацията и на това как споделяме деликатните теми. Когато компанията показва и казва на служителите си, че не толерира провала, това усещане и послание, се превръща в реалност. Валидно е и обратното – ако компанията дава примери, в които се е провалила и начини по-които екипът се е поучил от грешките си – това създава позитивно усещане за „умното проваляне“ като начин за развитие.  

Това са само няколко насоки, които открехват вратите към културата на провала и ни успокояват, че можем да грешим, ако се учим от грешките си и не ги повтаряме. В иновациите, където всичко се случва изключително бързо, подобно разбиране е наложително, защото то ни помага да не изоставаме и да сме много по-адаптивни. Така се учим по-бързо, търсим нови подходи и правим повече. Така сме и по-иновативни и развиваме предприемачеството в екипа, като създаваме нова увереност.

 

в За банката, Любопитно
Етикети: