Блог на Райфайзенбанк

Разказва председателя на читалище „Самообразование“ - участник в тазгодишното издание на „Избери, за да помогнеш“ с проекта „Живите традиции“

Те поддържат онова пламъче, което ни различава от целия свят. Организират инициативи и чествания, с които пазят българските традиции в региона и ги представят пред външния свят. Помагат на възрастните да си спомнят, а на младите да научат народните обичаи, песни и танци. И се грижат традициите да бъдат вечно живи. Читалище „Самообразование“ е основано през далечната 1928 г. в село Бачево, община Разлог и оттогава е основен пазител на българските традиции в региона. Днес самодейците от читалището имат нужда от сценични костюми, с които да се изявяват на българска и международна сцена и да предават по още по-въздействащ начин магията на българското изкуство. Затова Читалище „Самообразование“ кандидатства в Избери, за да помогнеш с проект Живи традиции за закупуване на 25 народни носии и обособяване на място за провеждане на културни мероприятия, където ще се осъществява пряк контакт между артисти и зрители за по-въздействащо предаване на българската култура. Разговаряме с председателя на читалището Крум Алуминов за трудностите, предизвикателствата и привилегията да съхраняваш българските традиции живи.

Има ли място в глобализирания свят за институцията „читалище“?

Днес повече от всякога се нуждаем от институцията читалище. Много преди да се появят първите НПО в Европа и САЩ, в България гражданското общество е имало свой дом. Читалището е повече от сграда, книги, сцена – то е жив организъм, чието сърце бие с ритъма на хората, на днешния ден, на радостите и тревогите. Читалището дава достъп до информация, знание, предоставя поле за творческа изява и във всеки един момент от дейността ни водещото, основното е българският корен.

Какво означава самодеец на съвременен език?

Човек, който дава време, сили, чувства, емоции. Това са обикновени хора с различна професия, възраст, образование, убеждения. Хора, обединени около идеята да творят, да даряват радост на другите. Много често на празници те лишават семействата си от своето присъствие, за да зарадват някой в неравностойно положение или просто да превърнат два часа от сивото ежедневие на общността в цветна феерия от песен, музика и танц. Един път заразен с искрицата на самодейността, оставаш в неин плен до края на дните си.

С какво е уникален българският фолклор?

За уникалността на българския фолклор може да се говори много – за неравноделните ритми, за двугласното пеене, за танците, които във всяко населено място са различни. Ето, да вземем едно обикновено право хоро, то е много повече от танц, то е ритуал, то е единение с космоса и негова проекция тук на земята. Нашият фолклор се отличава с разнообразието си. Всяко село има собствена традиция, песен, танц. Всеки глас е автентичен и формиран от природните дадености и историята на родното място.

Какво значение има носията за предаването на магията на народното изкуство?

Българската традиция е музика, песен и танц, облечени в народна носия. Тя е много повече от дреха, тя разказва история, показва житейски статус, съдържа различни елементи и мотиви от вярвания и предания. Тя е като книга, от която може да се чете, стига само човек да има очи и сърце за това. Магията няма как да е пълна, ако липсва този последен завършващ елемент. Мъже, жени, деца, пременени в народни носии – това е гледка, която вдъхновява, окрилява, омагьосва.

На колко години са най-големият и най-малкият ви последовател?

Най-възрастният самодеец е баба Елена Гьошева. Тя е на 80 г. и заедно с Мария Паскалска ръководят кръжок „Гозбите на баба“, в който предават старите рецепти на младите момичета. Най-малкият самодеец е Катя Димитрова Рашева. Тя е на 1 г. и участва в представянето на празника „Бабин ден“. По този начин се възпитава в истинските български ценности от ранна детска възраст. И за това сме отговорни всички заедно.

Какво ще се промени в живота на читалище „Самообразование“ след края на десетото издание на „Избери, за да помогнеш“?

С реализирането на проекта „Живи традиции“ животът в читалището ни ще се промени в няколко посоки. Първо, със закупените 25 броя народни носии самодейците ни ще представят богатия български фолклор със самочувствието на истински професионални изпълнители. Второ, ще съхраним типичния за пиринския край костюм. Трето, изграденото ново място за провеждане на културни мероприятия – Ателие „Живи традиции“, ще събира жителите и гостите на Бачево, които ще имат възможността да се насладят на създадения нов творчески продукт, базиран на бачевската фолклорна традиция. Не на последно място, ще се сдобием с нови приятели. Благодарение на инициативата, за нас ще научат хора от цяла България. Имаме нови приятели и в лицето на служителите на Райфайзенбанк, които ни подадоха ръка и повярваха в това, което правим. Да си част от такава благородна инициатива е нещо неповторимо, още със старта на кампанията усетих положителната енергия, с която са заредени всички.

 

в Интервюта, Корпоративна социална отговорност, Любопитно