Блог на Райфайзенбанк

Главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк България Оливер Рьогл пред вестник "БАНКЕРЪ" (Разговора води Петър Илиев)

Г-н Рьогл кои са най-големите външнополитически рискове, пред които е изправена българската банкова система през тази година?

- Има сериозни геополитически предизвикателства - най-вече развитието на събитията в Турция и политиката на Русия. Влияние върху банковата система в страната ще окаже и процесът на излизането на Великобритания от ЕС, а също и изборите в ключови държави от ЕС. Не бива да се забравя и политиката на Тръмп, но тя ще има по-второстепенно значение. По-важно е това, което се случва в Турция, в Русия и в държавите от ЕС.

Смятате  ли, че събитията в  тези страни могат да внесат нестабилност у нас?

- За българския банков сектор влиянието на случващото се в тези държави ще е косвено. Но една ескалация на напрежението в тях вероятно ще увеличи рисковете и в България, тъй като може да потисне очаквания ръст на икономиката, а това ще рефлектира и върху банковия сектор. Нашите прогнози обаче засега не включват такива сценарии. Предвижданията ни за развитието на икономиката на България през тази и през следващите години са доста положителни. Очакваме ръста на брутния вътрешен продукт да е над 3% годишно през предстоящите две години. Но това ще стане само ако не се стигне до силно напрежение в международните отношения.

А вътрешнополитическата конюнктура не предизвиква ли у вас опасения, че тя може  да предизвика някакво  напрежение за икономиката и банковия сектор?

- Резултатите от изборите и хода на преговорите за съставяне на правителството показват, че има големи шансове България да изгради стабилно управление. Те са много по-големи в сравнение с отпреди две години, защото сега се очертава възможност да бъде съставено правителство с подкрепата на много по-малко политически играчи. Разбира се, и програмата на това правителство е важна. Но каква ще е тя тепърва ще видим. Но ако едно правителство няма дългосрочна устойчивост, и най-добрата програма е обречена. А сегашната ситуация дава надежди, че кабинетът, който ще бъде излъчен, има шанс да управлява през пълния си мандат от четири години. Един такъв мандат означава дългосрочна стабилност. А точно от това им нужда България. Това очакват всички фирми, защото честите избори означават нестабилност. А всяка нестабилност ограничава и дори възпира инвестициите. Стабилността дава възможност за предвидимост, а предвидимостта дава възможност на инвеститорите и фирмите да планират действията си. Важно е да се знае, че нашите прогнози за положителното икономическо развитие на България са обвързани с очакванията ни да има стабилно правителство през следващите четири години.

Като стана дума за инвестиции и фирми, Вие като банкер контактувате постоянно с хората от бизнеса у нас. Какво според Вашите впечатления възпира инвеститорите да работят  на българския пазар?

- На многобройните ми срещи с представители на български и чуждестранни фирми те подчертават най-различни предимства и недостатъци за бизнеса в България. Едно от предимствата е ясният и привлекателен данъчен режим. Това всъщност е един от най-големите плюсове за България. Той дава възможност за прехвърлянето на бизнеса на доста фирми от Далечния Изток в Европа, където могат по бързо да реагират на промените в търсенето на стоки и услуги.

Другият голям плюс е макроикономическата стабилност на държавата - Валутен борд, ниска задлъжнялост на страната, ръст на брутния вътрешен продукт.

Има обаче и предизвикателства, които тормозят много фирми, и те са широко известни. Единият е политическата нестабилност - избори на всеки две години са прекалено много. Голям проблем също така са корупцията и често слабо работещата съдебна система, липсата на реформи. Това е много важно, защото дори да искате да правите бизнес в България - ако нямате сигурност, че при различни спорове, които съпътстват всеки бизнес, няма да получите справедливо третиране в съда, това ще ви възпре да направите вложения в страната - колкото и да е привлекателна данъчната система и каквато и макроикономическа стабилност да има. Заплахата, че можете да понесете загуби и дори да претърпите провал в инвестицията си заради некоректно правораздаване, заличава всички предимства.

Друго голямо предизвикателство, с което все по-често чувам, че се сблъскват хората от бизнеса, е недостигът на кадри, и то не само на висококвалифицирани служители, а дори и на обикновени работници. При това  тази липса се чувства не само в големите градове, но и в провинцията. Това също е възпиращ фактор за инвестициите. Важно е за България да има формулирана политика не само за задържане на младите в страната, но и за връщане тук на специалистите, които вече са я напуснали. Затова обаче е необходима стратегия. С епизодични мерки нищо няма да се постигне, защото пазарът на работна ръка в ЕС е отворен и е силно конкурентен. Добрият специалист може да работи почти навсякъде.

Да се върнем на една чисто банкова тема, която много интересува клиентите. Според Вас какви перспективи се очертават за развитието на лихвените равнища?

- Според мен и в Европа, и в България през тази година лихвите няма да се увеличат. През следващата може и да има някакво  нарастване. Но смятам, че то няма да е чувствително. Причината за това е, че Европейската централна банка не бърза с увеличението на лихвените нива. Напротив, тя отлага този процес, защото желае, първо, да види трайно стабилизиране на икономиката в ЕС. Разбира се, има и други причини ЕЦБ да следва такава политика. Поддържаните от нея ниски лихви помагат на държавите с по-голяма задлъжнялост, като им дават време да преструктурират и да намалят задълженията си при поносими за тях условия. Целта е тези страни, които имат проблеми със задлъжнялостта и с бюджетния  си дефицит, е да получат възможност да ги преодолеят или поне да ги смекчат. Лошото е, че видими успехи в тази насока почти не се забелязват. Някои упорито работят в тази посока като Ирландия, но други като Гърция и Италия не използват възможностите, които им дава отлагането на увеличението на лихвите. И е ясно, че тези, които не правят нужните стъпки за намаляване на дефицитите си и на дълговото си бреме, ще имат проблеми в момента, в който лихвите започнат да се качват. При задлъжнялост от 120% от БВП, когато лихвите са почти нулеви, положението е поносимо, но ако те се увеличат до 2 или до 4%, то става непоносимо. Точно затова ЕЦБ не бърза да вдига лихвите. И това е добре за всички, които имат да плащат кредити, но лошо за тези, които имат спестявания.

Рано или късно обаче лихвите ще започнат да растат. Банките у нас в момента са фокусирани върху  предлагането на по-дългосрочни кредити за населението - най-вече ипотечни. Правят ли нещо  експертите от ръководената от Вас банка, за да  предпазят  клиентите й от риска от покачване на лихвите?

- При разговорите с клиентите си ние ги предупреждаваме, че е много вероятно лихвите да започнат да се покачват. Освен това като мярка срещу това ние им предлагаме да сключат договор за кредит, при който има първоначален период от една, две дори три и повече години, през които лихвата е фиксирана. След изтичането на този период клиентът може да предоговори кредита, като отново заложи за следващите една две,три или повече години опция да плаща фиксирана лихва. Разбира се, ако през това време лихвените равнища са се повишили, тя ще е по-висока, отколкото когато е отпуснат кредитът, но пък ще защитава клиента от последващо поскъпване на кредита при продължаващо повишение на лихвените нива.

Равнището на лихвите е от огромно значение не само за клиентите, но и за самите банки. Сегашните ниски нива на лихвените проценти не застрашават ли рентабилността на банковата система?

- Задържането на лихвите на сегашните ниски нива е много сериозно предизвикателство пред банките, а ако то се запази и през следващите години, може да се превърне и в сериозен проблем. Истината е, че основната част от нашите приходи се формират от положителните лихвени разлики, а те намаляват. Затова през 2017-а не само ние, но и много други банки предвиждаме печалбите ни да са по-ниски от тези, които отчетохме за 2016-а. Банките все още имат възможност да компенсират частично спада на приходите с намаляване на оперативните си разходи. Това го прави и Райфайзенбанк (България). Оптимизирахме разходите си, автоматизирахме много процеси, повишихме ефективността си и през последните две години успяхме да свием разходите си за провизии, заради значителното подобрение на кредитното ни портфолио. Но  в средносрочен план лихвите трябва да се нормализират, за да могат банките отново да започна да генерират достатъчно добри доходи.

Като говорим за лихви - БНБ обяви, че се оттегля от изчисляване на левовия лихвен индекс СОФИБОР. Това може ли да създаде проблеми за банките?

- СОФИБОР е важен, защото през последните години той е базата за изчисляване на цената на все повече левови кредити. Затова оттеглянето на БНБ от изчисляването на СОФИБОР може да бъде проблем. Но това оттегляне реално ще стане след една година. Дотогава има време и аз смятам, че всички, които са ангажирани с този въпрос, ще използват това време, за да намерят най-доброто решение за по-нататъшната работа.

С какво е толкова важен за банките новият Международен стандарт за финансова отчетност 9, та  БНБ така настойчиво предупреждава всички да се подготвят внимателно за прилагането му?

- Това е изключително важен стандарт, защото прилагането му може да има много голям ефект върху финансовите резултати на банките. Като казвам ефект - имайте предвид, че става дума за много големи пари. Този стандарт променя  генерално начина, по който се формират разходите за провизиране на кредитите. В момента те се формират на базата на оценката на вече реализираните от банката загуби по един кредит. С други думи, по него вече трябва има просрочия, за да се заделят провизии. С прилагането на новия стандарт още при отпускането на кредита банката трябва да направи оценка на риска, една част от него да не бъде върната и на базата на това да направи нужните провизии. С други думи, след като започне прилагането на стандарта, провизиите вече ще се заделят още при самото разрешаване на заема, а не едва след като той изпадне в просрочие. Това означава, че разходите за покриване на кредитните рискове ще нараснат, след като промените бъдат въведени и банките трябва да са готови за това.

Интервюто може да прочетете във в. Банкеръ от дата 21.04.2017г. или на  www.banker.bg

в За банката, Интервюта, Мениджмънт

Препоръчваме още